Charlie Chaplin

 Чарли Чаплин

„Бях вестникарче, печатар, майстор на детски играчки, духач на стъкло, прислужник на лекар и т. н., но... по време на всички тези "професионални отклонения" нито за миг не забравях крайната си цел да стана актьор...“ 

                           Из "Моята автобиография" на Ч.Чаплин

За мое огромно щастие този гениален англичанин изпълнява, че и преизпълнява, целта си. 

Брилянтен актьор, перфектен режисьор, великолепен композитор и сценарист - геният му е необятен.

От малък познал нищетатата и болката, Чаплин винаги запазва аристократичния си дух и това заляга в първообраза на скитника джентълмен. Талантът му блести дори и в дебелашките комедии на студио Кийстоун от самото начало на кариерата му в киното. Постепенно героят му еволюира, става по-нежен и драматичен, а борбата му с лошите придобива много по-философски смисъл.

Всеки негов филм ми носи много смях, размисли и малко тъга.

Едва ли има хора, които да не са ги гледали, но все пак да изброя няколко много любими: 

Хлапето

Треска за злато

Великият диктатор

Модерни времена

Светлините на големия град

 

Изключително съм благодарна, че в детството си имах възможността да се запозная с творчеството на този виртуоз. Автобиографията му винаги е била на почетно място в библиотеката ми и е препрочитана безброй пъти. Тогава много мечтаех да имам всички филми на Чаплин и да мога да си ги гледам по всяко време. Това вече е реалност, и макар сега да не се сещам толкова често за него, удоволствието от срещата с гения му е все така огромно.

Поздравявам ви с един любим откъс от "Светлините на големия град". 

Когато преди години го гледах за пръв път получих колики и буквално щях да се задуша от смях.

zadkadur.com

Zadkadur.com

От доста години не гледам телевизия в смисъла, в който се влага в това понятие. 

Не купувам вестник с програмата, не гледам новини и реклами, нито пък политически дебати, не знам имената на шоу програмите, не се ориентирам в безкрайния  низ от "истински съдби", които радват домакини и пенсионери, нямам нужда някой да ме развлича с песни и състезания, а и спорт не гледам...

Е, да, но все още имам телевизор и то не само, за да знам накъде да ми гледат мебелите. ;)

Обичам филмите и почти не минава ден, в който да не гледам някой нов, но по-често стар, филм.

Няма да ви обяснявам какъв "junk food" бълват постоянно в световен мащаб кинопроизводителите, и по конкретно американците. Когато си отраснал с малко, но стойностни филми, след първоначалния глад за какво да е кино, лека-полека започваш да отбираш и да се връщаш към истинската храна, но вече никак не е лесно да си намериш такава. 

Затова с радост приветствам прохождането на zadkadur.com, едно място, събрало група почитатели на киноизкуството, които са решили да споделят своите мисли и наблюдения, кумири и приятели, новости и старости в киното.

Всички те са много артистични, неповторимо оригинални, сладкодумни разказвачи и с безкрайно чувство за хумор, в тяхна компания не можеш да скучаеш ни минута, а и обикновено те заболява всичко от смях.

Е, как да не се радвам, че вече си ги имам и онлайн. :)

Знам, че ЗадКадър ще се превърне в любимо местенце за всички любители на киното, аз лично ще надниквам всекидневно

Стартирането на Zadkadur.com съвпада с наскорошните ми размишления на тема любими филми. Попадна ми една  американска комедия, която съм гледала поне три пъти, но отново изгледах с удоволствие. Сюжетът и декорът са познати, типажите - също, но благодарение на премерения хумор и добрата актьорска игра, ми доставя удоволствие.

Замислих се кои филми бих могла да гледам (и го правя) отново и отново. Оказа се, че това е непосилна задача и за улеснение снижих критериите, като изключих европейското кино, концентрирах се върху периода от 80-те и 90-те години и за да не баналнича, изброявайки класически филми в американското кино, се спрях на комедиите, тях обикновено ги подценяват.

Първият филм, за който се сетих не е точно американски, но все пак ще го броя:

Риба, наречена Уанда (A fish called Wanda 1988)

За англичаните няма смисъл да говоря, но играта на Джейми Лий Къртис и Кевин Клайн въобще не им отстъпва.

Тутси (Tootsie 1982)

Неповторим Дъстин Хофман, с цяла плеяда от перфектно подбрани актьори, но друго и не може да се очаква от Сидни Полак.

Маверик (Maverick 1994)

Мел Гибсън, Джуди Фостър и Джеймс Гарнър са просто перфектни!

Джуманджи (Jumanji 1995)

Когато го гледах за пръв път, повече обръщах внимание на компютърната анимация, беше една от първите добри в жанра, и филмът остана малко встрани, но след време го преоткрих и сега се чудя как съм могла да го подценявам.

Завръщане в бъдещето (Back to the Future 1985, 1989, 1990)

Без коментар, освен че Кристофър Лойд ми е любимец.

Който не е гледал тази трилогия, блазе му!

Добавям:
Кой натопи заекът Роджър (Who framed Roger Rabbit 1988)

Боб Хоскинс, Кристофър Лойд и разбира се Роджър и зайката Джесика.

Сещам се и други филми по тези критерии, които съм гледала множество пъти, но изброените се отличават по едно - в тях няма един излишен кадър - всеки миг, реплика и изражение са перфектни.

Поне за мен!