16 май 2010

Green tea

 Green tea


Много отдавна се каня да напиша нещо по въпроса за чая.
По-конкретно за за зеления, който ми е любим.
Като малки много пиехме билкови отвари, на които в България популярно казват чай. 
В тази връзка винаги се сещам за вица за англичанина, който след като пребивава няколко месеца в нашата страна, се прибира вкъщи и въодушевено обяснява колко различни вида "тий" е пил в тази малка държава - липов тий, ментов тий, шипков тий, само майната тий, никъде не можал да намери...;)
В нашето семейство, обаче, беше много популярен черният чай, пиеше се всякак - със захар, мляко, сметана или лимон. Голяма радост беше, ако успеехме да се снабдим с качествен чай, определено се ценеше повече от кафето. До момента, в който за първи път ни попадна зелен чай. Беше някаква партида, по чудо влязла в България и си залежаваше по рафтовете на магазина, защото хората се отнасяха с подозрение към този "неузрял" чай и твърдо си търсеха познатите черни листенца.

Няма да се впускам в подробности около произход, видове, запарки и церемонии, всички сте ги чели, гледали, а ако - не, гугъл е на разположение.
Аз лично, съм голямо гевезе и пия само много качествен зелен чай, без да му слагам захар или каквото и да е друго. От онзи в пакетчетата пробвам само в краен случай.
Понеже за мен чаят е неизменно свързан с чашата, в която го пия, и понеже чашите са една от слабостите ми, искам да ви споделя малка колекция от тях.

Принципно обичам големи и дебелостенни чаши, от които да се наслаждавам на чаепиенето със всичките си сетива.













































Разбира се, китайските мотиви са ми също присърце.






Тези не знам като какви да ги определя, но по скоро ми навяват полъх на английско.



Класика (без свещите, разбира се).












Две забавни изпълнения.









И да завърша с едно уникално дизайнерско решение.
Чаша за чай или кафе, която е така обработена, че по-честото й използване, само допринася за
"вътрешната й красота".




Не съм от тези хора, които се впечатляват от счупена посуда, но когато потроша някоя любима чаша, изпитвам едновременно тъга и радост.
Мъчно ми е за загубената чаша и се радвам, че ще трябва да си купя нова.

Такива ми ти работи...:))





3 коментара:

  1. Всички тези чаши твои ли са? Страхотни, чак не мога да си избера фаворит! Запали ме да започна да си събирам колекция:-))

    ОтговорИзтриване
  2. Ох, Мари, подведох те...
    Все още си чакам фотоапарата и нямам с какво да снимам. Имам, и съм имала прекрасни чаши. Сега подбрах няколко, които бих си купила веднага...
    В момента уникалните ми чаши са 0 на брой, всичко изпотроших, оглеждам се за нова любимка. Иначе имам едни огромни канчета от глазирана керамика и едни по-стилни, малко зен. Абе, ще ги щракна по-нататък...

    ОтговорИзтриване
  3. E, нищо, аз пак се запалих:-) Страхотни са, особено последните! И аз чупя много, но това разнообразява нещата:-)Поздрави!

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...