Zadkadur.com
От доста години не гледам телевизия в смисъла, в който се влага в това понятие.
Не купувам вестник с програмата, не гледам новини и реклами, нито пък политически дебати, не знам имената на шоу програмите, не се ориентирам в безкрайния низ от "истински съдби", които радват домакини и пенсионери, нямам нужда някой да ме развлича с песни и състезания, а и спорт не гледам...
Е, да, но все още имам телевизор и то не само, за да знам накъде да ми гледат мебелите. ;)
Обичам филмите и почти не минава ден, в който да не гледам някой нов, но по-често стар, филм.
Няма да ви обяснявам какъв "junk food" бълват постоянно в световен мащаб кинопроизводителите, и по конкретно американците. Когато си отраснал с малко, но стойностни филми, след първоначалния глад за какво да е кино, лека-полека започваш да отбираш и да се връщаш към истинската храна, но вече никак не е лесно да си намериш такава.
Затова с радост приветствам прохождането на zadkadur.com, едно място, събрало група почитатели на киноизкуството, които са решили да споделят своите мисли и наблюдения, кумири и приятели, новости и старости в киното.
Всички те са много артистични, неповторимо оригинални, сладкодумни разказвачи и с безкрайно чувство за хумор, в тяхна компания не можеш да скучаеш ни минута, а и обикновено те заболява всичко от смях.
Е, как да не се радвам, че вече си ги имам и онлайн. :)
Знам, че ЗадКадър ще се превърне в любимо местенце за всички любители на киното, аз лично ще надниквам всекидневно
Стартирането на Zadkadur.com съвпада с наскорошните ми размишления на тема любими филми. Попадна ми една американска комедия, която съм гледала поне три пъти, но отново изгледах с удоволствие. Сюжетът и декорът са познати, типажите - също, но благодарение на премерения хумор и добрата актьорска игра, ми доставя удоволствие.
Замислих се кои филми бих могла да гледам (и го правя) отново и отново. Оказа се, че това е непосилна задача и за улеснение снижих критериите, като изключих европейското кино, концентрирах се върху периода от 80-те и 90-те години и за да не баналнича, изброявайки класически филми в американското кино, се спрях на комедиите, тях обикновено ги подценяват.
Първият филм, за който се сетих не е точно американски, но все пак ще го броя:
За англичаните няма смисъл да говоря, но играта на Джейми Лий Къртис и Кевин Клайн въобще не им отстъпва.
Тутси (Tootsie 1982)
Неповторим Дъстин Хофман, с цяла плеяда от перфектно подбрани актьори, но друго и не може да се очаква от Сидни Полак.
Мел Гибсън, Джуди Фостър и Джеймс Гарнър са просто перфектни!
Когато го гледах за пръв път, повече обръщах внимание на компютърната анимация, беше една от първите добри в жанра, и филмът остана малко встрани, но след време го преоткрих и сега се чудя как съм могла да го подценявам.
Без коментар, освен че Кристофър Лойд ми е любимец.
Който не е гледал тази трилогия, блазе му!
Добавям:
Кой натопи заекът Роджър (Who framed Roger Rabbit 1988)
Боб Хоскинс, Кристофър Лойд и разбира се Роджър и зайката Джесика.
Кой натопи заекът Роджър (Who framed Roger Rabbit 1988)
Боб Хоскинс, Кристофър Лойд и разбира се Роджър и зайката Джесика.
Сещам се и други филми по тези критерии, които съм гледала множество пъти, но изброените се отличават по едно - в тях няма един излишен кадър - всеки миг, реплика и изражение са перфектни.
Поне за мен!
Няма коментари:
Публикуване на коментар