Евалла, Колумбе!
Лятото си отиде и ще отнесе със себе си любимите ми домати.
Е, разбира се ще има от онези оранжерийните, които понякога са даже вкусни, но няма да е същото.
Христофор Колумб, наред с всичко друго, е главният виновник за шопската салата, пицата, Блъди Мери и прочие емблематични вкуснотии. Не е изяснено дали лично той или някой от последователите му е донесъл първите домати в Европа. Факт е, че там дълги години са ги смятали за отровни и са били отглеждани като декоративни растения.
Поразрових се в интернет и открих, че многообразието на видовете домати е смайващо. Има всякакви размери, форми и цветове. Повечето виждам за първи път.
Популярният червен. Тук в надиплена форма.
А на този му викат зелена наденичка.
А тези страшно ми приличат на камби.
Белите си имат по-малко предстваители.
Най-известен е White wonder.
Най-известен е White wonder.
А после спретнах любимата си салата.
(Малко гадничко прозвуча на фона на одата,
но такъв е животът.)
Рецептата, ако ви интересува, е следната:
Трябват ви домати, зелена салата, чесън, босилек и зехтин.
Нарязвате си доматите както ви харесва (по-едро, по-дребно).
Зелената салата моля да се накъсва или да се реже със специален нож, иначе заприличва на водорасли. Чесън слагате по ваш вкус.
Аз много обичам и си го режа с нож, но става чудесно и с пресата.
Овкусявате със зехтин или олио, слагате малко босилек и сте готови с основния вариант.
Може и да добавяте разни екстри.
Аз обикновено си слагам кубчета сирене и наръсвам сусам, а ако не ме мързи правя и крутони.
Попаднах и на една интересна рецепта за гаспачо.
Аз ще я пробвам с червени, защото едва ли скоро ще попадна на жълти домати.
Аз ще я пробвам с червени, защото едва ли скоро ще попадна на жълти домати.
Няма коментари:
Публикуване на коментар